Момчетата на Любо Пенев направиха отличен мач срещу Дания и
равенството бе най-малкото, с което можехме да си тръгнем от Копенхаген.
Разбира се, имахме и късмет през първото полувреме, но пък за сметка на
това "червения динамит" бе изтеглил печелившата карта с турския съдия.
Отборът ни показа значително израстване, като след 6 мача продължава
да бъде на позиция за бараж. Наред с добрите думи обаче трябва да си
признаем и някои проблеми. Вече четвърти мач с преките ни конкуренти не
можем да стигнем до трите точки. Да, нямаме нито една загуба, но нямаме и
победа. Няма ги звезди от ранга на Стоичков, Костадинов, Балъков,
Лечков, които да пречупят съперника. Липсва ни ударна мощ и играчи в
центъра на терена, които да задържат продължително време топката. Ако
топката е в теб, никой не може да ти вкара гол. Който не вярва, да пита
Меси и компания. Любо коригира доста неща в защита, но все още я няма
стабилността от времето на Трифон Иванов и Петър Хубчев.
Друг проблем, който може да ни препъне към Бразилия, е късата
резервна скамейка. Всеки път, когато имаме контузен или наказан играч,
зейва огромна дупка в отбора. За сравнение - на световното в САЩ '94
футболисти като Даниел Боримиров, Ивайло Йорданов и Петър Михтарски бяха
резерви. Тези неща са притеснителни, но нека си припомним, че преди
началото на квалификациите никой не вярваше, че след шест мача в групата
ще бъдем на позиция за бараж. Важното е да вземем точка и от Италия,
пък за победа срещу пряк конкурент ще мислим в домакинския мач с Чехия.
Николай Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар