неделя, 16 февруари 2014 г.

Как изгря империята във футболния свят


Швеция през 1958 година се оказва сред най-добрите домакини на световните първенства по футбол. Шестият световен шампионат в тази страна е познат с това, че на него изгря звездата... не, а Слънцето на Бразилия, една неоспорима Империя във футболния свят!


Новост в това първенство е появата на всичките „британски футболни държави”, които са посяти в четирите предварителни групи - Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, както и дебюта в световните първенства на СССР, чийто футболен отбор е станал олимпийски шампион  на Игрите в Мелбърн през 1956-та. В Мелбърн отборът на България, с капитан Стефан Божков, се класира на трето място, със загуба на полуфинала именно от СССР.

Междувременно от истинска трагедия е сполетян английският футбол. На летището в Мюнхен катастрофира самолетът, в който пътува отборът на "Манчестър Юнайтед". По-голямата част от "Бебетата на Бъзби", както са наричали младия отбор по онова време, загиват и светът се лишава от ярки дарования като Бърн, Тейлър, Дънкан, Едуардс... Оцеляват, все пак, треньорът Мат Бъзби и младокът Боби Чарлтън, комуто е писано да стане най-великият английски футболист, появяват се и нови "бебета" и "Манчестър Юнайтед" ще възкръсне като феникс от пепелта...

Като фаворит за титлата се очертава Франция. Копа, Фонтен, Пиатони и останалите печелят победи и играят по начин, който впечатлява. Не се забелязва някаква прилична конкуренция: сензационно са отпаднали Италия и Испания - блестящите индивидуалности не са успели да се организират в добри отбори. Световните шампиони - германците, не са убедителни в проявите си. Домакините също са безшумни.

При тази миньорна Европа рязко се открояват агресивните бразилци. Те шумно  бият своя тъпан, но Старият континент  като че не го забелязва. Кариоките говорят за някакви си Гаринча, Пеле, Вава..., но това са неизвестни играчи. Някои специалисти слагат в сметката и СССР, и Англия, но повечето капацитети са скептични...

Межде Петото и Шестото световно първенство се създава най-популярният клубен турнир в света - "Купата на европейските шампиони" (КЕШ) - "Шампионска лига" (първи финал: Реал Мадрид - Реймс Париж - 4:3). Създадена е и най-престижната индивидуална награда за футболист N 1 за годината в Европа - "Златната топка" на в. "Франс Футбол" (първи носител: англичанинът Стенли Матюс, удостоен по-късно от Кралството с титлата "сър"). Появява се и клубният трофей "Купа на панаитните градове", сега "Купа на УЕФА" (първи финал в 2 мача: Барселона-Лондон - 2:2 и 6:0 през пролетта на 1958г.).

ГаринчаПървата група на Шампионата наистина е  „желязна” - Англия, СССР, Австрия, Бразилия! Малко изненадващо обаче, на един от отборите му е прекалено лесно. След безпроблемна победа срещу Австрия с 3:0, на бразилците им предстои мачът с Англия (в първия си мач англичаните са постигнали едно твърде оспорвано и резултатно реми срещу СССР - 2:2).

Преди мача, известният журналист Жоао Салданя (той ще бъде и треньор на Бразилия през 1968-69г.) отива при треньора на англичаните Уолтър Уинтърботъм и му казва: "Сър, днес за нас ще дебютира Мане Гаринча. Той е дясно крило. На бас, че ако до 10 мин. след началото на мача не изпратите някой да помага на левия ви бек Уилсън, той сам ще запищи за помощ". След това, Жоао отива при Гаринча: "Слушай, Мане! При англичаните има един Уилсън, който е казал, че въобще няма да ти даде да се докоснеш до топката. Той е един такъв висок, рус..."
Простодушният Гаринча, излизайки на терена, вижда, че всички англичани са едни такива високи, руси... и се заема с упоение да ги "развинтва" и заедно, и поотделно, и така през целия мач. Англичаните като по чудо се отървават без гол във вратата си (0:0). След мача сър Уинтърботъм изпраща 2 каси шампанско на бразилския журналист.

В мача срещу СССР, "кариоките" предлагат на футболния свят най-фантастичните първи 3 минути в историята на футбола. Още в първата минута Гаринча пробива по крилото, преодолявайки и свои, и чужди, подава като по конец на връхлитащия Вава, който стреля силно, но в гредата.

Във втората минута упражнението се повтаря "точ в точ". В третата то вече завършва с гол - 1:0 за Бразилия. Ядосан, вратарят на СССР Лев Яшин (смята се, че това е най-великият вратар за всички времена, единственият вратар, носител на "Златната топка" за футболист N 1 - 1963г.) удря каскета си в земята. В този момент едно слабичко, 17-годишно момче от бразилския отбор притичва и целува "големият Льова" по бузата... за да го успокои. Трогателно, нали? А това е Пеле! И така на световна сцена се появяват  двамата най-гениални - Гаринча и Пеле.

Първият ще бъде "Радостта на народа". Той се появява в професионалния футбол доста "стар" - чак 20 годишен и то - по твърде любопитен начин. "Подбран" и "довлечен" до стадиона от един от съгледвачите на "Ботафого" направо от някакъв плаж. Стъпването му на терена, по време на тренировката на известния отбор, е съпроводено от бурен смях и подигравки. И наистина: Гаринча приличал на всичко друго, но не и на футболист - десният му крак с цели 7 см по-къс от левия, който пък се извивал в полудъга, за да стои изправен и да се движи. Карайки се със съгледвача, че му е довел това чучело, треньорът все пак подвикнал: "Хей, Нилтон, я му виж сметката на тоя "лебед"!" (иде реч за левия защитник Нилтон Сантос, който бил толкова популярен по онова време, че без неговата дума не можела да бъде назначена дори чистачка в клуба).

Това, което се случило в онзи момент надминало всичко очаквано и не само решило съдбата на Гаринча в негова полза, но и дълго време било разказвано с удоволствие от самия Нилтон. Да го чуем: "Треньорът Силва ми посочи един "грозен паток", който се шляеше в дясната зона на игрището, подвикна ми: "Я го виж тоя!" и му подхвърли една топка. Аз тръгнах спокойно да му я отнема, но изведнъж онзи я шмугна между краката ми и профуча покрай мен. Не успях да запазя равновесие и паднах по гръб нагоре с краката. Сигурно е било много смешно отстрани. Докато се изправях, си мислех: "Какво ли прави кривокракият с останалите? Дявол знае!" Когато погледнах: Ой, ла, ла! Половината отбор лежеше натръшкан по терена, а топката беше в мрежата!"

В един мач Гаринча преодолява "пазача" си и остава очи в очи с вратаря. В последния момент, с периферното си зрение, Мане забелязва, че защитникът се гърчи от болка и вместо да вкара гол, се обръща и изпраща топката в... тъч. При изпълнението на тъча, миг колебание у съперника и топката е върната в краката на нашия герой под бурните аплодисменти на публиката. Сега това е обичайно и се случва често, но този жест е роден тогава, от благородството на недодялания, неграмотен и уж глупав Маноел Франсиско дос Сантос, наричан Гаринча.

А другият? Пеле? Задълго, сигурно завинаги, ще е на кралския трон. Кралят на спортовете, футболът, си намира своя Крал. Единственият, избран от хората, единственият, истински обичан от всички!

Но не са само Пеле и Гаринча. В отбора на Бразилия са още вълшебният "диспечер" Диди, невероятният голмайстор Вава, неуморимите Зито и "щастливата мравка" Загало, изключителните бекове Нилтон и Джалма, най-добрият бразилски вратар в историята Жилмар (ех, колко са си патили бразилците от липсата на добри вратари, но какво да се прави - тези виртуози с топката обичат да нападат, да вкарват голове, да жонглират, да събират овации, а не да стоят и да пазят вратата). Да не пропуснем и треньора им Винсенте Феола, създателят на най-красивата и ефектна, а и ефективна тактическа схема: 4-2-4. В заключение - появил се е фамозен, "извънземен" отбор, който ще плени всички с красив и изящен футбол и ще завладее света!

Но какво се случва в четвъртфиналите, след изиграването на груповата фаза на Шестия мондиал в Швеция?

Шведите определено са по-добри от играчите на СССР – 2:0, Германия се “поти и мъчи”, но с много воля додрапва до победен гол – 1:0 срещу Югославия. Французите са повече от категорични срещу червенокосите северноирландци – 4:0...

А бразилците? Труден мач срещу Уелс. Сами си го правят такъв. Играят някак си несъсредоточено, дори несериозно. Личи си, че са много по-добри, но.. Все пак и този мач ще остане в историята. С първия гол за Бразилия на Пеле! Ще минат години. Кралят (едва 17-годишен в Швеция '58) ще изиграе над 1300 мача, ще вкара над 1200 гола, но в стотици интервюта ще твърди, че никога не е вкарвал по-важен и по-хубав гол от този, с който Бразилия бие Уелс с 1:0. И наистина: Пеле се намира на границата на наказателното поле, с гръб към вратата. Поема топката на гърди, сваля я и с десния крак я прехвърля над главата си, завърта се на 180 градуса и с левия крак я забива в мрежата. Всичко това – без топката да се докосне до земята. Виртуозно!

После следват най-зрелищните полуфинали и финали в историята на Световните първенства. Някои казват, че във футбола няма рекорди, но какво биха казали за това: в последните 4 мача на световното първенство в Швеция, когато се разпределят медалите, са вкарани 27 гола (средно 6.75 на мач). Един от отборите ще вкара 10 (точно по 5 на мач), двама футболисти ще имат по 5, само на финала зрителите ще се радват на цели 7 гола. Та това са си истински световни рекорди. Неповторени и неповторими!

В първия полуфинал шведите дават всичко от себе си и с голове на Скоглунд, Грен и Хамрин детронират световния шампион Германия с 3:1. Години след световното '58, обаче, се говори за другия полуфинал. Бразилия - Франция. Според мнозина това е най-хубавия мач на 20-ти век. И двата отбора изнасят чудесен спектакъл, в който Копа (ще получи “Златната топка” в края на тази 1958 г.) и компания също са върховни майстори и за първи път на това световно първенство и на Жилмар (бразилския вратар) му се налага да вади топки от мрежата си след “ювелирните изстрели” на Фонтен и Роже Пиантони.

Но бразилците са безпогрешни. Оказва се, че разполагат с “дриймтим”. Кариоките по възхитителен начин надиграват “петлите” в мач със 7 гола, а Пеле, бъдещият крал на футбола е неудържим - “хеттрик”! Плюс головете на Диди и Вава – 5:2.
“Истинският финал” на това световно първенство вече е изигран. Като доказателство, в мача за 3-то място французите “разказват играта” на германците. Фонтен е в стихията си и им “прасва” 4 “парцала”, Дуис и Копаги довършват. Но немецът няма да е немец, ако се предаде - и резултатът става все пак „почетен” - „само” 6:3...

На финала  на VI Световно първенство един срещу друг са най-достойните. До момента – без загуба, само с по един равен. Заслужено! Нещо любопитно: Швеция и Бразилия са единствените на това световно първенство, играещи със златисто-жълти фланелки. Един от тях ще трябва да излезе с резервния си екип. “Късата клечка” се пада на бразилците. Те ще играят в синьо. Дали е лоша поличба?

Шведите вече са си осигурили среброто – непознат дотогава успех, а и неповторен никога след това. Но апетитът идва с яденето и още в 4-та минута Лиходолм бележи – 1:0 за Швеция. Ще стане ли чудото?... Не! Срещу “Тре Кронур” са застанали не само 11 отлични, великолепни футболисти (Бразилия винаги е раждала неподражаеми майстори на “коженото кълбо”), но и превъзходен отбор. Импровизациите са подчинени на стройна организация в играта на състава, ръководен умело от треньора Феола отвън и “плеймейкъра” Диди отвътре. Скоростните атаки не са самоцел, а път към успешно реализиране на тоталното превъзходство. Скоро резултатът е изравнен от Вава, след това отново той извежда своите напред. След почивката идва ред на Пеле. Неговото изпълнение при отбелязването на третия гол (прехвърля вратаря с външен фалцов удар от въздуха – причудлив “капещ лист”) и до днес се показва като кинограма във футболните учебници, но досега никой не го е повторил. Марио “Лобо” (“Мравката”) Загало увеличава на 4:1. Шведите правят, каквото могат, защитават се с чест, дори контраатакуват, отвреме-навреме – Симонсон намалява разликата, но малко преди края Пеле отново няма грешка – 5:2.

Бразилия е Световен шампион! След 5 “опита за летене” най-сетне най-великите във футбола се реят във висините свободно, леко, красиво, непринудено! Родила се е бразилската легенда. Тя шества с фанфари по света вече повече от половин век за огромна радост и удоволствие на всички. Капитанът Идералдо Белини поема купата. След него и другите. Първата целувка със “Златната Нике” не се забравя никога. Една нация изпада в еуфория, не... една нация изпада в лудост, една нация плаче от щастие. Датата 29 юни е обявена за национален празник. Изтребители придружават президентския самолет, с който се прибират героите. В Рио милиони ги приветстват. Скандират имената на своите любимци до припадък. Тези имена ще останат завинаги изписани със златни букви в народната памет. Бразилия ще празнува първата си голяма победа. Ще има още...

А кой футболист е “по-по-най-”? Блестящ дрибльор, със светкавични финтове, майстор на фалцовия удар (негов патент е т.нар. “падащ” или “капещ лист” от пряк свободен удар – спомнете си Стоичков и неговия гол с/у Германия на световното '94), измерени до милиметър подавания, автор на голове, помнещи се с години – това е Валдир Перейра, известен на света като Диди. Той е избран за футболист N 1 на VI Световно първенство. А защо? Защото е най-яркият представител на тези, първите, които проумяват, че и идеалната индивидуална техника на играча не струва нищо, ако не е подчинена на колектива. И с чувството си за стратегия, мигновена оценка за ситуацията на терена и вземане на най-правилното решение, Диди се превръща в “режисьора” на успеха, в “оператора” на този, изпреварил времето си, бразилски футболен “компютър”. 

А Пеле? Той пък пристига в Швеция като никому неизвестния Едсон Арантес до Насименто, а си тръгва обвян със световна футболна слава. Едва на 17 години! Ще стане най-великият футболист на планетата Земя. Трябва му още малко време. И на Гаринча още не му е дошло времето. Но и то идва... Така изгря Империята  във футболния свят, наречена Бразилия!
Идва и времето на още четири бразилски триумфа на световни първенства.  Дойде и времето на втория опит на Марагана да стане не място на траур, а Дом на велика радост и щастие за един футболен народ. Ще дойде този загадъчен и велик футболен месец - от 12 юни до 13 юли 2014 година. Двадесетото световно футболно първенство в Бразилия! Ще видим...
Автор: Валентин Деницов
Редактор на поредицата „Бразилия 2014”: Климент Величков
Вестник „България Сега”, Чикаго

Няма коментари:

Публикуване на коментар